Табели край пътя

Преди 2 седмици взехме автобус до най-големия град на щата ни - Ахмедабад. На връщане бях изморена и вече беше тъмно, но тъй като не мога да спя в превозни средства, реших да се разсейвам като гледам покрай какво минаваме и чета многобройните крайпътни знаци. Заслужаваше си - наистина се забавлявах - искам да споделя най-безумните табели тук, за да се посмеете и вие.

Избрани крайпътни табели в Индия:

"Speed thrills but kills"
"Better late than never"
"Expressway to prosperity" (тук трябва да поясня,че името на пътя беше Expressway-1)
"National Expressway-1 - a dream track"
"National Expressway-1 - one joy ride"

Имаше и много други, но тези бяха най-забавните и атрактивни :)
За тези които не могат да повярват - тези надписи наистина бяха сложени на табели край пътя - същият тип табели, които използват за скоростни ограничения и важна информация.

Индийски рок концерт

Да - правилно сте разбрали :) наистина присъствах на индийски рок концерт. Бяха го организирали в парка - има амфитеатър и е много приятно като позахладнее вечер (да паднат температурите до към 27-29 градуса :)
За събитието ни съобщи един приятел и около половината стажанти отидохме, любопитни да чуем идийска алтернативна музика :)
Понеже ходихме на пазар с Катя следобяда, закъсняхме и пристигнахме някъде по средата на мероприятието. Свиреше пънк-алтърнатив група, която хич не звучеше зле :) Последва метал група, която доста ни постресна - някак си е странно да видиш индиец метал който реве и се дере брутално :) Следващата група беше още по-любопитна - бяха включили и един от преподавателите по музика от катедрата по изкуствата в университета и той свиреше на нещо като цитра - много интересен инструмент с невероятен звук. Смесваха традиционна музика с модерна и се получаваше доста добре:)
Последната група свири много кавъри. Те са от най-големия град в нашия щат - Ахмедабад. Завършиха с La bamba и танци.
Наистина ми бяха липсвали този тип неща и се почувствах много щастлива. Хората също бяха малко по-различни от тези, с които обикновено се сблъскваме по улиците тук, така че беше свежо разнообразие :)

Новини

Малко нови вести от Барода.
Есента дойде в останалата част на света, така че повечето хора си тръгнаха, за да се върнат на училище, а и повечето бяха на краткосрочни социално ориентирани стажове, така че им дойде времето:) Последно изпратихме другарчето - кениец :(

В Барода останахме само около 18-20 бели хора :) Вярно, че от време на време идват нови - сега е пристигнал испанец, но пък и си тръгват други (тази седмица си отива единия французин). ОТ време на време виждаме по улиците по някой бял човек, неизвестно как осовал се тук (нашият град не е някаква туристическа дестинация).

Скуката вече се усеща - с по 3-4 партита на седмица преди, сега в добрия случай ще има 1.

Съквартирантите ми почти тотално се примениха - сега живея в една стая с КАтя (рускинята), като си имаме собствена баня, а в останалата част на къщата се подвизават Ахмед (тунизиеца), Питър (германец), Ноко (японка) и Грейс (китайка).

Тръгнах на йога (юпиии :) - ходим с Катя, Аня и Ана (полякините), Стефи (германката), Робърт (хърватина) и от вчера - Мартин (холандеца, макар че той се оплаква, че май не е създаден за йога, че нещо не се разтягал...). Това е сигурно най-хубавото време през седмицата, така че го очаквам с нетърпение - събираме се на работното място на 1 приятел (Пюш) и практикуваме на покрива му под звездите. Правим доста физически упражнения, но е опредлено много по-духовно преживяване от това в София и след това се чувствам отпочинала и доволна :)

Също така сме решили да ходим всяка седмица на басейн (стига времето да е хубаво и да нямаме някакви по-добри планове) - в частен клуб е, така че водата е много чиста, обикновено сме само ние в басейна и струва по-малко от 2 лв.

Ами това е засега - не се случват кой знае колко вълнуващи неща...

Празникът на Ганеша

Първо, за тези които не знаят кой е Ганеша - това е богът слон - повелител на мъдростта, интелекта, обучението, разсъдливостта, късмета и щастието, врати, порти, входове, домакинството и писането.
Вчера (03.09.09) беше последният ден от 10-дневните празненства в негова чест. По време на тези 10 дни имаше поставени големи статуи на бога почти навсякъде из града (само в непосредствена близост до нашата къща имаше 2 такива места) и хората ходеха там и слушаха музика и танцуваха. Дори в нашата компания в негова чест всяка сутрин хората се събираха пред специална статуя, на която носеха дарове, и слушаха музика и пляскаха с ръце или свиреха на инструменти - много празнично и весело. Също така изядох много и най-различни сладки нещица, раздавани в чест на Ганеша :)
За нашата компания празникът настъпи по-рано - още миналата седмица се събраха и танцуваха, пръскаха се с цветен прах (радвам се, че пропуснах тази част, защото полякините още се разхождат с розово по русите им коси и не могат да си изперат дрехите), докато станаха всички целите червени и после отидоха да пуснат статуята в реката.
Вчера обаче беше кулминацията на празника из града. През целия ден минаваха процесии със статуята и музика и танцуващи хора. Затова решихме да идем в Стария град вечерта и да видим завършека на празника - там има едно езеро, в което от 100тина години пускат всички статуи на Ганеша.
Тъй като имахме йога вечерта, хапнахме задружно след това и тръгнахме за стария град - аз, Катя (рускинята, за тези, които не помнят:), Аня и Ана (2 полякини - колежки от работа), Стефи (германката - колежка), Робърт (хърватинът), Мартин (новият холандец), Нарендра (колега от работа) и Пюш (нашият йога мастър :)
Тъй като по улиците имаше доста процесии, трябваше да спрем преди да стигнем езерото и да ходим пеш. Което си беше доста забавно защото улиците бяха пълни със статуи, всякакви превозни средства с накачени по тях тонколони и пусната много силно музика и танцуващи хора. Всички ни викаха да се присъединим към тяхната танцуваща групичка, но ние искахме да стигнем езерото.
Да ви кажа, тук белите хора са като знаменитости - всеки ти се радва, иска да се снима с теб, да говори с теб, да отидеш при неговата процесия.
Накрая все пак стигнахме езерото и беше пълно с хора. Нас обаче ни пуснаха на предни позиции, където стояха само полицаи :) Понякога наистина е супер да си бял в Индия :)Та оттам проследихме как пускат малките статуи в езерото, а големите вдигат с кранове и после ги сабарят във водата. Казаха ни, че всяка година пускат статуите във водата (не ги вадят след това), но нивото на водата си остава същото. Сега са почнали да ползват "eco-friendly" материали, защото рибата започнала да измира...
Беше си наистина невероятно да видя как потапят Ганеша във всякакви форми и размери. И ако статуята не искаше да потъне я натискаха докато не изчезнеше. Ние седнахме да чакаме да спуснат една особено голяма статуя, но така и не я дочакахме - имаха нещо проблем с повдигането й.
Езерото вече е станало доста мръсно и мирише. А покрай фестивала имаше всякакви неща във водата - те хвърлят и цветя, кокосови орехи и други неща като дарове. И въпреки всичко имаше хора, които плуваха във водата (повярвайте, не искате да знаете какъв цвят беше...). Даже един от тях се вреше в скупчените плуващи торби, цветя и бог знае какво и събираше кососови орехи...И мен искаха да ме качат на една от платформите, с които спускаха статуите ама аз категорично отказах:) (мисля, че ако бях казала "да", веднага щях да се озова над езерото - тук можеш да получиш почти всичко ако си бял:)
Скоро си тръгнахме, като по пътя спирахме, за да потанцуват желаещите, или притичвахме, когато палеха някоя бомбичка, защото си бяха доста мощни и оглушителни бомбички.

A night in the desert

Малко се забавих с тази история, но най-накрая сядам да я напиша :)
Преди почти месец, по време на първата ми голяма екскурзия попаднахме в пустинята за 1 нощ. Пристигнахме следобед, настаниха ни в нещо като малко "селце" - група колиби по средата на нищото, точно до началото на пясъчните дюни. Моята групичка от четерима човека се настанихме в една колиба с огромно легло и собствена баня :)Хапнахме, посетихме близкото село, където се запознахме с група деца, искащи шоколад, яздихме камили из дюните, гледахме залеза сред пясъците и после се върнахме отново по колибите.
За вечерта имахме програма - 2 местни жени (които обаче приличаха повече на мъже и си бяха доста страшни, дори и на тъмно) танцуваха и изпълняваха номера от рода на вдигане на невероятни неща на главата си и танцуване с тях. Опитаха се и нас да раздвижат - от нашата компания само Браун се престраши (кениеца). После каза, че си било доста притеснително да танцува с мъжеизглеждащата женица...
Момчетата бяха купили алкохол предишния ден, така че седнахме пред нашата си колиба и пиивахме. Повечето хора отидоха да спят (всички решиха да спят навън, под звездите, някъде зад колибите). На нас обаче не ни се спеше затова се заговорихме със собственика и организатора на цялото мероприятие (Бабу) и някакси стигнахме до темата за басейни и той каза, че има къща на 10-тина минути с басейн и ако искаме можем да идем да се повеселим там. Веднага се навихме, качихме се на джипа и шофьора подкара през пустинята към басейна.
Представете си какво беше смайването ни, когато, след към 15-минутно пътуване през нищото, стигнахме до едно непрозрачно мътно кафяво езеро в пустинята, което вонеше и което беше очаквания басейн...Изведнъж всяко желание за къпане се изпари та поседяхме да погледаме как луната романтично се отразява във водата, пийнахме още малко и потеглихме наобратно.
На някой му хрумна идеята да се вози на покрива на джипа и накрая всички се оказахме качени горе и радвайки се на среднощното бързо кръгче из пустинята :)
Като се прибрахме, момчетата се пробваха да покарат джипа наоколо, после поседяхме още малко и накрая се ориентирахме към голямото легло, изтощени от необикновените преживявания този ден.
Бабу ни беше уверил, че на другия ден ще тръгнем обратно към града около 12 часа, така че бяхме много неприятно изненадани, когато ни сабудиха в 8 часа да се приготвяме и тръгваме. След като се оказа, че трябва да доплатим 250 рупии ако искаме да останем още, си сабрахме набързо нещата и се изстреляхме. И при всяко напомняне за басейна предната нощ ни ставаше много весело.
Винаги ще помним басейна на Бабу!

Нощи в индийските влакове

Това е едно невероятно изживяване! Особено ако сте си купили билети за спалните вагони без климатик :) Не че е горещо - 3 от нощите използвах одеало и ми беше хладничко. Просто няма врати, постоянно минават хора през вагона, продавачи викат досадно.
Първият път винаги е доста шокиращ - бяхме леко втрещени, въпреки че бяхме видяли снимки преди това. Примирихме се обаче и се разположихме на предназначените ни легла, които не са всъщност толкова лоши, защото и вкъщи тук спя на подобно.
Първата нощ ми се падна горно легло (те са на 3 етажа. Пътуването беше към 12 часа (от 10 вечерта до 10 на другата сутрин) - от Барода до Джодпур. Всичко вървеше добре, докато не се събудих и не видях на леглото срещу моето (Катя трябваше да е там, но беше слязла долу при приятеля си) един черен индиец да ме зяпа втренчено. Казах му да се маха, а той взе да ми обяснява нещо на хинди и пипна крака на Катя (тя беше на леглото под моето). Сега вече сериозно му завиках да се маха и той изчезна. Да обаче вече не бе толкова лесно да се спи и на всеки 5 мин. отварях очи да проверч да не се е върнал. И на поредното отваряне той наистина беше там. Тоя път беше още по-упорит, но накрая взех да ставам да извикам някой да го разкара и той се махна. Остатъкът от нощта мина спокойно. Слязохме от влака и хайде на закуска в Макдоналдс :)
На следващата вечер пътувахме от Джодпур до Джайсалмер и пътуването беше по-кратко - 6 часа (от 11 вечерта до 5 сутринта), обаче закъсняхме с 1 час с тръгването. Тази вечер пък беше нов шок - влизаме и вагонът е пълен с войници. Момчетата трябваше да се откажат да пийват, но пък нощта мина адски спокойно, дори и да спях на първия етаж. И беше като по филмите - събуждам се и виждам войник с пушка през рамо да обикаля нагоре-надолу из купето. Единственото ужасно нещо беше, че понеже прозорците стояха отворени (а той моя и не можеше да се затвори напълно) като стигнахме пустинята влезе страшно много прах. Та се събуждаш и си покрит с прах, целия! и из влака се носят облаци прах и войника си обикаля с оръжието... :) Поне имахме уредено посрещане та не се чудихме къе да ходим като слезем от влака ами направо ни откараха до хотела за душ и дрямка :)
Следващата нощ прекарахме в колиби в пустинята, така че нямаше преживявания по влака.
В неделя вечер обаче пак се качихме от Джайсалмер в посока Джайпур, отново 12 часа - от 5 следобед до 5 сутринта. Този път бях на средното легло - както се оказа лош вариант - постоянно ме сабуждаха минаващи хора...защото пипаха краката ми...Не се майтапя! Беше си горещичко и спях без одеало а бях с 3/4 панталони и току някой решаваше да пипне. Ама бях толкова изморена че докат осе усетя те вече бяха отминали. Както се оказа сутринта, другарчето по средно легло - англичанина имал същия проблем...От влака направо отидохме в 1 от къщите на АИЕСЕК, къето си доспахме и изкъпахме с... гореща вода! О, да - там си имат гореща вода :(
Остана само едно пътуване - от Джайпур до Барода. И то траеше около 12 часа - от 8.40 вечерта до към 8 сутринта. То мина без вълнения. Този път се смених с едното момче (трябваше отново да съм на средно легло) и спах на горно легло :) седяхме до към 12 долу на седалките и си говорихме и пийвахме, та после сме заспали лесно-лесно :) И на сутринта - вкъщииии :) Свърши се с приключенията по влаковете...засега :)

Приключение в пералнята

Нека да започна с причините, които доведоха до въпросното събитие.
Може би трябва да тръгна от едно съботно парти вкъщи...Пийнахме, повеселихме се и на сутринта, разбира се, беше леко кочина в къщата. Съответно, когато чистачката дойде, си изчисти, но се пожела да се върне повече. Оттогава минаха 2 седмици и нямаше вече кой да ни пере дрехите, затова решихме (в множественото число сме включени аз и Катя) да идем на пералня да си изперем чаршафи и по-големите дрехи.
Намерихме една пералня близо до вкъщи и след 1 неуспешен опит в неделя (тук в неделя нищо не работи...) успяхме да отидем понеделник след работа. И тук започва веселата част...
Първо човекът каза 25 рупии на дреха (което е към 70 стотинки). Казахме му, разбира се, че няма начин да получи толкова от нас...Последва 15-минутен разговор в същата посока и накрая той склони да вземе 100 рупии от всяка от нас за дрехите (това пак си е към 3 лв.). Отново получи същия отговор - невъзможно - даже в България си перях дрехите за по-малко. Последва още ч кратък спор и накрая той каза, че не иска да си тръгнем оттам без да ни е помогнал и ни попита ние колко даваме. Казахме му 60 рупии (към 2 лв.) и той най-накрая се съгласи. Вече беше станало дума колко добре си върши работата, разбира се. Даже ни беше показал...
Сега последва пазаренето за времето. Представете си изненадата ни, когато каза, че дрехите ще са готови след 2 дена...Обяснихме му, че е смешно да чакаме 2 дена, като пускането в пералнята отнема 1-2 часа...След нов пазарлък стигнахме до консенсус да си приберем дрехите следващата вечер.
Вече бяхме доста притеснени от разговора. На другия ден плахо отидохме да видим какво се е случило с нещата ни. Бяха ни предупредили да проверим преди да си платим.
Почнахме да гледаме дрехите...за половината от тях можеше да се каже, че са чисти - бяха тъмни и нямаха петна, така че нямаше много как да разберем добре ли са или не са. Миришеха лееееко на нещо като сапун - не като дрехите след пералня в Студентски град :) Останалите дрехи обаче - светлите - си бяха видимо мръсни все още. Някои даже изглейдаха по-зле от преди. Почти бяха съсипали 1 бяла пола на Катя.
Почнаха да се оправдават и да си измислят разни работи - не гарантирали за петната (? нямаше кой знае колко лоши петна - най-обикновени по-мръсни места по дрехите), дрехите били много мръсни (все си мисля, че като пуснеш дреха в пералнята с прах и всичко си се изпира...поне в нашия свят е така...) и други такива глупости. Последва нова препирня на висок глас. Катя почна да пищи за полата си - как сега и дължал 2000 рупии като й съсипал полата.
В крайна сметка историята свърши с това, че си прибрахме дрехите и си тръгнахме без да платим и човека не се оплака и не почна да крещи.
Мисля, че това че е първото и последното ни ходене на пералня.
(и всички дрехи имаха завързани някъде по тях парченца плат та прекарваш известно време търсейки и махайки ги...)