A night in the desert

Малко се забавих с тази история, но най-накрая сядам да я напиша :)
Преди почти месец, по време на първата ми голяма екскурзия попаднахме в пустинята за 1 нощ. Пристигнахме следобед, настаниха ни в нещо като малко "селце" - група колиби по средата на нищото, точно до началото на пясъчните дюни. Моята групичка от четерима човека се настанихме в една колиба с огромно легло и собствена баня :)Хапнахме, посетихме близкото село, където се запознахме с група деца, искащи шоколад, яздихме камили из дюните, гледахме залеза сред пясъците и после се върнахме отново по колибите.
За вечерта имахме програма - 2 местни жени (които обаче приличаха повече на мъже и си бяха доста страшни, дори и на тъмно) танцуваха и изпълняваха номера от рода на вдигане на невероятни неща на главата си и танцуване с тях. Опитаха се и нас да раздвижат - от нашата компания само Браун се престраши (кениеца). После каза, че си било доста притеснително да танцува с мъжеизглеждащата женица...
Момчетата бяха купили алкохол предишния ден, така че седнахме пред нашата си колиба и пиивахме. Повечето хора отидоха да спят (всички решиха да спят навън, под звездите, някъде зад колибите). На нас обаче не ни се спеше затова се заговорихме със собственика и организатора на цялото мероприятие (Бабу) и някакси стигнахме до темата за басейни и той каза, че има къща на 10-тина минути с басейн и ако искаме можем да идем да се повеселим там. Веднага се навихме, качихме се на джипа и шофьора подкара през пустинята към басейна.
Представете си какво беше смайването ни, когато, след към 15-минутно пътуване през нищото, стигнахме до едно непрозрачно мътно кафяво езеро в пустинята, което вонеше и което беше очаквания басейн...Изведнъж всяко желание за къпане се изпари та поседяхме да погледаме как луната романтично се отразява във водата, пийнахме още малко и потеглихме наобратно.
На някой му хрумна идеята да се вози на покрива на джипа и накрая всички се оказахме качени горе и радвайки се на среднощното бързо кръгче из пустинята :)
Като се прибрахме, момчетата се пробваха да покарат джипа наоколо, после поседяхме още малко и накрая се ориентирахме към голямото легло, изтощени от необикновените преживявания този ден.
Бабу ни беше уверил, че на другия ден ще тръгнем обратно към града около 12 часа, така че бяхме много неприятно изненадани, когато ни сабудиха в 8 часа да се приготвяме и тръгваме. След като се оказа, че трябва да доплатим 250 рупии ако искаме да останем още, си сабрахме набързо нещата и се изстреляхме. И при всяко напомняне за басейна предната нощ ни ставаше много весело.
Винаги ще помним басейна на Бабу!

Нощи в индийските влакове

Това е едно невероятно изживяване! Особено ако сте си купили билети за спалните вагони без климатик :) Не че е горещо - 3 от нощите използвах одеало и ми беше хладничко. Просто няма врати, постоянно минават хора през вагона, продавачи викат досадно.
Първият път винаги е доста шокиращ - бяхме леко втрещени, въпреки че бяхме видяли снимки преди това. Примирихме се обаче и се разположихме на предназначените ни легла, които не са всъщност толкова лоши, защото и вкъщи тук спя на подобно.
Първата нощ ми се падна горно легло (те са на 3 етажа. Пътуването беше към 12 часа (от 10 вечерта до 10 на другата сутрин) - от Барода до Джодпур. Всичко вървеше добре, докато не се събудих и не видях на леглото срещу моето (Катя трябваше да е там, но беше слязла долу при приятеля си) един черен индиец да ме зяпа втренчено. Казах му да се маха, а той взе да ми обяснява нещо на хинди и пипна крака на Катя (тя беше на леглото под моето). Сега вече сериозно му завиках да се маха и той изчезна. Да обаче вече не бе толкова лесно да се спи и на всеки 5 мин. отварях очи да проверч да не се е върнал. И на поредното отваряне той наистина беше там. Тоя път беше още по-упорит, но накрая взех да ставам да извикам някой да го разкара и той се махна. Остатъкът от нощта мина спокойно. Слязохме от влака и хайде на закуска в Макдоналдс :)
На следващата вечер пътувахме от Джодпур до Джайсалмер и пътуването беше по-кратко - 6 часа (от 11 вечерта до 5 сутринта), обаче закъсняхме с 1 час с тръгването. Тази вечер пък беше нов шок - влизаме и вагонът е пълен с войници. Момчетата трябваше да се откажат да пийват, но пък нощта мина адски спокойно, дори и да спях на първия етаж. И беше като по филмите - събуждам се и виждам войник с пушка през рамо да обикаля нагоре-надолу из купето. Единственото ужасно нещо беше, че понеже прозорците стояха отворени (а той моя и не можеше да се затвори напълно) като стигнахме пустинята влезе страшно много прах. Та се събуждаш и си покрит с прах, целия! и из влака се носят облаци прах и войника си обикаля с оръжието... :) Поне имахме уредено посрещане та не се чудихме къе да ходим като слезем от влака ами направо ни откараха до хотела за душ и дрямка :)
Следващата нощ прекарахме в колиби в пустинята, така че нямаше преживявания по влака.
В неделя вечер обаче пак се качихме от Джайсалмер в посока Джайпур, отново 12 часа - от 5 следобед до 5 сутринта. Този път бях на средното легло - както се оказа лош вариант - постоянно ме сабуждаха минаващи хора...защото пипаха краката ми...Не се майтапя! Беше си горещичко и спях без одеало а бях с 3/4 панталони и току някой решаваше да пипне. Ама бях толкова изморена че докат осе усетя те вече бяха отминали. Както се оказа сутринта, другарчето по средно легло - англичанина имал същия проблем...От влака направо отидохме в 1 от къщите на АИЕСЕК, къето си доспахме и изкъпахме с... гореща вода! О, да - там си имат гореща вода :(
Остана само едно пътуване - от Джайпур до Барода. И то траеше около 12 часа - от 8.40 вечерта до към 8 сутринта. То мина без вълнения. Този път се смених с едното момче (трябваше отново да съм на средно легло) и спах на горно легло :) седяхме до към 12 долу на седалките и си говорихме и пийвахме, та после сме заспали лесно-лесно :) И на сутринта - вкъщииии :) Свърши се с приключенията по влаковете...засега :)