Табели край пътя

Преди 2 седмици взехме автобус до най-големия град на щата ни - Ахмедабад. На връщане бях изморена и вече беше тъмно, но тъй като не мога да спя в превозни средства, реших да се разсейвам като гледам покрай какво минаваме и чета многобройните крайпътни знаци. Заслужаваше си - наистина се забавлявах - искам да споделя най-безумните табели тук, за да се посмеете и вие.

Избрани крайпътни табели в Индия:

"Speed thrills but kills"
"Better late than never"
"Expressway to prosperity" (тук трябва да поясня,че името на пътя беше Expressway-1)
"National Expressway-1 - a dream track"
"National Expressway-1 - one joy ride"

Имаше и много други, но тези бяха най-забавните и атрактивни :)
За тези които не могат да повярват - тези надписи наистина бяха сложени на табели край пътя - същият тип табели, които използват за скоростни ограничения и важна информация.

Индийски рок концерт

Да - правилно сте разбрали :) наистина присъствах на индийски рок концерт. Бяха го организирали в парка - има амфитеатър и е много приятно като позахладнее вечер (да паднат температурите до към 27-29 градуса :)
За събитието ни съобщи един приятел и около половината стажанти отидохме, любопитни да чуем идийска алтернативна музика :)
Понеже ходихме на пазар с Катя следобяда, закъсняхме и пристигнахме някъде по средата на мероприятието. Свиреше пънк-алтърнатив група, която хич не звучеше зле :) Последва метал група, която доста ни постресна - някак си е странно да видиш индиец метал който реве и се дере брутално :) Следващата група беше още по-любопитна - бяха включили и един от преподавателите по музика от катедрата по изкуствата в университета и той свиреше на нещо като цитра - много интересен инструмент с невероятен звук. Смесваха традиционна музика с модерна и се получаваше доста добре:)
Последната група свири много кавъри. Те са от най-големия град в нашия щат - Ахмедабад. Завършиха с La bamba и танци.
Наистина ми бяха липсвали този тип неща и се почувствах много щастлива. Хората също бяха малко по-различни от тези, с които обикновено се сблъскваме по улиците тук, така че беше свежо разнообразие :)

Новини

Малко нови вести от Барода.
Есента дойде в останалата част на света, така че повечето хора си тръгнаха, за да се върнат на училище, а и повечето бяха на краткосрочни социално ориентирани стажове, така че им дойде времето:) Последно изпратихме другарчето - кениец :(

В Барода останахме само около 18-20 бели хора :) Вярно, че от време на време идват нови - сега е пристигнал испанец, но пък и си тръгват други (тази седмица си отива единия французин). ОТ време на време виждаме по улиците по някой бял човек, неизвестно как осовал се тук (нашият град не е някаква туристическа дестинация).

Скуката вече се усеща - с по 3-4 партита на седмица преди, сега в добрия случай ще има 1.

Съквартирантите ми почти тотално се примениха - сега живея в една стая с КАтя (рускинята), като си имаме собствена баня, а в останалата част на къщата се подвизават Ахмед (тунизиеца), Питър (германец), Ноко (японка) и Грейс (китайка).

Тръгнах на йога (юпиии :) - ходим с Катя, Аня и Ана (полякините), Стефи (германката), Робърт (хърватина) и от вчера - Мартин (холандеца, макар че той се оплаква, че май не е създаден за йога, че нещо не се разтягал...). Това е сигурно най-хубавото време през седмицата, така че го очаквам с нетърпение - събираме се на работното място на 1 приятел (Пюш) и практикуваме на покрива му под звездите. Правим доста физически упражнения, но е опредлено много по-духовно преживяване от това в София и след това се чувствам отпочинала и доволна :)

Също така сме решили да ходим всяка седмица на басейн (стига времето да е хубаво и да нямаме някакви по-добри планове) - в частен клуб е, така че водата е много чиста, обикновено сме само ние в басейна и струва по-малко от 2 лв.

Ами това е засега - не се случват кой знае колко вълнуващи неща...

Празникът на Ганеша

Първо, за тези които не знаят кой е Ганеша - това е богът слон - повелител на мъдростта, интелекта, обучението, разсъдливостта, късмета и щастието, врати, порти, входове, домакинството и писането.
Вчера (03.09.09) беше последният ден от 10-дневните празненства в негова чест. По време на тези 10 дни имаше поставени големи статуи на бога почти навсякъде из града (само в непосредствена близост до нашата къща имаше 2 такива места) и хората ходеха там и слушаха музика и танцуваха. Дори в нашата компания в негова чест всяка сутрин хората се събираха пред специална статуя, на която носеха дарове, и слушаха музика и пляскаха с ръце или свиреха на инструменти - много празнично и весело. Също така изядох много и най-различни сладки нещица, раздавани в чест на Ганеша :)
За нашата компания празникът настъпи по-рано - още миналата седмица се събраха и танцуваха, пръскаха се с цветен прах (радвам се, че пропуснах тази част, защото полякините още се разхождат с розово по русите им коси и не могат да си изперат дрехите), докато станаха всички целите червени и после отидоха да пуснат статуята в реката.
Вчера обаче беше кулминацията на празника из града. През целия ден минаваха процесии със статуята и музика и танцуващи хора. Затова решихме да идем в Стария град вечерта и да видим завършека на празника - там има едно езеро, в което от 100тина години пускат всички статуи на Ганеша.
Тъй като имахме йога вечерта, хапнахме задружно след това и тръгнахме за стария град - аз, Катя (рускинята, за тези, които не помнят:), Аня и Ана (2 полякини - колежки от работа), Стефи (германката - колежка), Робърт (хърватинът), Мартин (новият холандец), Нарендра (колега от работа) и Пюш (нашият йога мастър :)
Тъй като по улиците имаше доста процесии, трябваше да спрем преди да стигнем езерото и да ходим пеш. Което си беше доста забавно защото улиците бяха пълни със статуи, всякакви превозни средства с накачени по тях тонколони и пусната много силно музика и танцуващи хора. Всички ни викаха да се присъединим към тяхната танцуваща групичка, но ние искахме да стигнем езерото.
Да ви кажа, тук белите хора са като знаменитости - всеки ти се радва, иска да се снима с теб, да говори с теб, да отидеш при неговата процесия.
Накрая все пак стигнахме езерото и беше пълно с хора. Нас обаче ни пуснаха на предни позиции, където стояха само полицаи :) Понякога наистина е супер да си бял в Индия :)Та оттам проследихме как пускат малките статуи в езерото, а големите вдигат с кранове и после ги сабарят във водата. Казаха ни, че всяка година пускат статуите във водата (не ги вадят след това), но нивото на водата си остава същото. Сега са почнали да ползват "eco-friendly" материали, защото рибата започнала да измира...
Беше си наистина невероятно да видя как потапят Ганеша във всякакви форми и размери. И ако статуята не искаше да потъне я натискаха докато не изчезнеше. Ние седнахме да чакаме да спуснат една особено голяма статуя, но така и не я дочакахме - имаха нещо проблем с повдигането й.
Езерото вече е станало доста мръсно и мирише. А покрай фестивала имаше всякакви неща във водата - те хвърлят и цветя, кокосови орехи и други неща като дарове. И въпреки всичко имаше хора, които плуваха във водата (повярвайте, не искате да знаете какъв цвят беше...). Даже един от тях се вреше в скупчените плуващи торби, цветя и бог знае какво и събираше кососови орехи...И мен искаха да ме качат на една от платформите, с които спускаха статуите ама аз категорично отказах:) (мисля, че ако бях казала "да", веднага щях да се озова над езерото - тук можеш да получиш почти всичко ако си бял:)
Скоро си тръгнахме, като по пътя спирахме, за да потанцуват желаещите, или притичвахме, когато палеха някоя бомбичка, защото си бяха доста мощни и оглушителни бомбички.