Празникът на Ганеша

Първо, за тези които не знаят кой е Ганеша - това е богът слон - повелител на мъдростта, интелекта, обучението, разсъдливостта, късмета и щастието, врати, порти, входове, домакинството и писането.
Вчера (03.09.09) беше последният ден от 10-дневните празненства в негова чест. По време на тези 10 дни имаше поставени големи статуи на бога почти навсякъде из града (само в непосредствена близост до нашата къща имаше 2 такива места) и хората ходеха там и слушаха музика и танцуваха. Дори в нашата компания в негова чест всяка сутрин хората се събираха пред специална статуя, на която носеха дарове, и слушаха музика и пляскаха с ръце или свиреха на инструменти - много празнично и весело. Също така изядох много и най-различни сладки нещица, раздавани в чест на Ганеша :)
За нашата компания празникът настъпи по-рано - още миналата седмица се събраха и танцуваха, пръскаха се с цветен прах (радвам се, че пропуснах тази част, защото полякините още се разхождат с розово по русите им коси и не могат да си изперат дрехите), докато станаха всички целите червени и после отидоха да пуснат статуята в реката.
Вчера обаче беше кулминацията на празника из града. През целия ден минаваха процесии със статуята и музика и танцуващи хора. Затова решихме да идем в Стария град вечерта и да видим завършека на празника - там има едно езеро, в което от 100тина години пускат всички статуи на Ганеша.
Тъй като имахме йога вечерта, хапнахме задружно след това и тръгнахме за стария град - аз, Катя (рускинята, за тези, които не помнят:), Аня и Ана (2 полякини - колежки от работа), Стефи (германката - колежка), Робърт (хърватинът), Мартин (новият холандец), Нарендра (колега от работа) и Пюш (нашият йога мастър :)
Тъй като по улиците имаше доста процесии, трябваше да спрем преди да стигнем езерото и да ходим пеш. Което си беше доста забавно защото улиците бяха пълни със статуи, всякакви превозни средства с накачени по тях тонколони и пусната много силно музика и танцуващи хора. Всички ни викаха да се присъединим към тяхната танцуваща групичка, но ние искахме да стигнем езерото.
Да ви кажа, тук белите хора са като знаменитости - всеки ти се радва, иска да се снима с теб, да говори с теб, да отидеш при неговата процесия.
Накрая все пак стигнахме езерото и беше пълно с хора. Нас обаче ни пуснаха на предни позиции, където стояха само полицаи :) Понякога наистина е супер да си бял в Индия :)Та оттам проследихме как пускат малките статуи в езерото, а големите вдигат с кранове и после ги сабарят във водата. Казаха ни, че всяка година пускат статуите във водата (не ги вадят след това), но нивото на водата си остава същото. Сега са почнали да ползват "eco-friendly" материали, защото рибата започнала да измира...
Беше си наистина невероятно да видя как потапят Ганеша във всякакви форми и размери. И ако статуята не искаше да потъне я натискаха докато не изчезнеше. Ние седнахме да чакаме да спуснат една особено голяма статуя, но така и не я дочакахме - имаха нещо проблем с повдигането й.
Езерото вече е станало доста мръсно и мирише. А покрай фестивала имаше всякакви неща във водата - те хвърлят и цветя, кокосови орехи и други неща като дарове. И въпреки всичко имаше хора, които плуваха във водата (повярвайте, не искате да знаете какъв цвят беше...). Даже един от тях се вреше в скупчените плуващи торби, цветя и бог знае какво и събираше кососови орехи...И мен искаха да ме качат на една от платформите, с които спускаха статуите ама аз категорично отказах:) (мисля, че ако бях казала "да", веднага щях да се озова над езерото - тук можеш да получиш почти всичко ако си бял:)
Скоро си тръгнахме, като по пътя спирахме, за да потанцуват желаещите, или притичвахме, когато палеха някоя бомбичка, защото си бяха доста мощни и оглушителни бомбички.