Това е едно невероятно изживяване! Особено ако сте си купили билети за спалните вагони без климатик :) Не че е горещо - 3 от нощите използвах одеало и ми беше хладничко. Просто няма врати, постоянно минават хора през вагона, продавачи викат досадно.
Първият път винаги е доста шокиращ - бяхме леко втрещени, въпреки че бяхме видяли снимки преди това. Примирихме се обаче и се разположихме на предназначените ни легла, които не са всъщност толкова лоши, защото и вкъщи тук спя на подобно.
Първата нощ ми се падна горно легло (те са на 3 етажа. Пътуването беше към 12 часа (от 10 вечерта до 10 на другата сутрин) - от Барода до Джодпур. Всичко вървеше добре, докато не се събудих и не видях на леглото срещу моето (Катя трябваше да е там, но беше слязла долу при приятеля си) един черен индиец да ме зяпа втренчено. Казах му да се маха, а той взе да ми обяснява нещо на хинди и пипна крака на Катя (тя беше на леглото под моето). Сега вече сериозно му завиках да се маха и той изчезна. Да обаче вече не бе толкова лесно да се спи и на всеки 5 мин. отварях очи да проверч да не се е върнал. И на поредното отваряне той наистина беше там. Тоя път беше още по-упорит, но накрая взех да ставам да извикам някой да го разкара и той се махна. Остатъкът от нощта мина спокойно. Слязохме от влака и хайде на закуска в Макдоналдс :)
На следващата вечер пътувахме от Джодпур до Джайсалмер и пътуването беше по-кратко - 6 часа (от 11 вечерта до 5 сутринта), обаче закъсняхме с 1 час с тръгването. Тази вечер пък беше нов шок - влизаме и вагонът е пълен с войници. Момчетата трябваше да се откажат да пийват, но пък нощта мина адски спокойно, дори и да спях на първия етаж. И беше като по филмите - събуждам се и виждам войник с пушка през рамо да обикаля нагоре-надолу из купето. Единственото ужасно нещо беше, че понеже прозорците стояха отворени (а той моя и не можеше да се затвори напълно) като стигнахме пустинята влезе страшно много прах. Та се събуждаш и си покрит с прах, целия! и из влака се носят облаци прах и войника си обикаля с оръжието... :) Поне имахме уредено посрещане та не се чудихме къе да ходим като слезем от влака ами направо ни откараха до хотела за душ и дрямка :)
Следващата нощ прекарахме в колиби в пустинята, така че нямаше преживявания по влака.
В неделя вечер обаче пак се качихме от Джайсалмер в посока Джайпур, отново 12 часа - от 5 следобед до 5 сутринта. Този път бях на средното легло - както се оказа лош вариант - постоянно ме сабуждаха минаващи хора...защото пипаха краката ми...Не се майтапя! Беше си горещичко и спях без одеало а бях с 3/4 панталони и току някой решаваше да пипне. Ама бях толкова изморена че докат осе усетя те вече бяха отминали. Както се оказа сутринта, другарчето по средно легло - англичанина имал същия проблем...От влака направо отидохме в 1 от къщите на АИЕСЕК, къето си доспахме и изкъпахме с... гореща вода! О, да - там си имат гореща вода :(
Остана само едно пътуване - от Джайпур до Барода. И то траеше около 12 часа - от 8.40 вечерта до към 8 сутринта. То мина без вълнения. Този път се смених с едното момче (трябваше отново да съм на средно легло) и спах на горно легло :) седяхме до към 12 долу на седалките и си говорихме и пийвахме, та после сме заспали лесно-лесно :) И на сутринта - вкъщииии :) Свърши се с приключенията по влаковете...засега :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар