Приключение в пералнята

Нека да започна с причините, които доведоха до въпросното събитие.
Може би трябва да тръгна от едно съботно парти вкъщи...Пийнахме, повеселихме се и на сутринта, разбира се, беше леко кочина в къщата. Съответно, когато чистачката дойде, си изчисти, но се пожела да се върне повече. Оттогава минаха 2 седмици и нямаше вече кой да ни пере дрехите, затова решихме (в множественото число сме включени аз и Катя) да идем на пералня да си изперем чаршафи и по-големите дрехи.
Намерихме една пералня близо до вкъщи и след 1 неуспешен опит в неделя (тук в неделя нищо не работи...) успяхме да отидем понеделник след работа. И тук започва веселата част...
Първо човекът каза 25 рупии на дреха (което е към 70 стотинки). Казахме му, разбира се, че няма начин да получи толкова от нас...Последва 15-минутен разговор в същата посока и накрая той склони да вземе 100 рупии от всяка от нас за дрехите (това пак си е към 3 лв.). Отново получи същия отговор - невъзможно - даже в България си перях дрехите за по-малко. Последва още ч кратък спор и накрая той каза, че не иска да си тръгнем оттам без да ни е помогнал и ни попита ние колко даваме. Казахме му 60 рупии (към 2 лв.) и той най-накрая се съгласи. Вече беше станало дума колко добре си върши работата, разбира се. Даже ни беше показал...
Сега последва пазаренето за времето. Представете си изненадата ни, когато каза, че дрехите ще са готови след 2 дена...Обяснихме му, че е смешно да чакаме 2 дена, като пускането в пералнята отнема 1-2 часа...След нов пазарлък стигнахме до консенсус да си приберем дрехите следващата вечер.
Вече бяхме доста притеснени от разговора. На другия ден плахо отидохме да видим какво се е случило с нещата ни. Бяха ни предупредили да проверим преди да си платим.
Почнахме да гледаме дрехите...за половината от тях можеше да се каже, че са чисти - бяха тъмни и нямаха петна, така че нямаше много как да разберем добре ли са или не са. Миришеха лееееко на нещо като сапун - не като дрехите след пералня в Студентски град :) Останалите дрехи обаче - светлите - си бяха видимо мръсни все още. Някои даже изглейдаха по-зле от преди. Почти бяха съсипали 1 бяла пола на Катя.
Почнаха да се оправдават и да си измислят разни работи - не гарантирали за петната (? нямаше кой знае колко лоши петна - най-обикновени по-мръсни места по дрехите), дрехите били много мръсни (все си мисля, че като пуснеш дреха в пералнята с прах и всичко си се изпира...поне в нашия свят е така...) и други такива глупости. Последва нова препирня на висок глас. Катя почна да пищи за полата си - как сега и дължал 2000 рупии като й съсипал полата.
В крайна сметка историята свърши с това, че си прибрахме дрехите и си тръгнахме без да платим и човека не се оплака и не почна да крещи.
Мисля, че това че е първото и последното ни ходене на пералня.
(и всички дрехи имаха завързани някъде по тях парченца плат та прекарваш известно време търсейки и махайки ги...)